Търсене в този блог

четвъртък, 14 януари 2021 г.

 

Ограбването на българско злато и стратегически ресурси продължава вече над 30 години!

Неговият пик е по време на правителствата на (мутрата) Бойко Борисов и ОП и (царя) Симеон Сакскобургготски !При правителството на Сакскобургготски  министрите му намаляват концесионната такса от нищожните 1.44% до унизително ниските и нищожни 0.75% от добитото количество руда! Ще припомня че рудата в българските находища е поликомпонентна и освен злато и мед съдържа десетки химични елементи и редки метали някой по скъпи от златото. Платина Паладии, Родии, Зеолити, и много други се подаряват на чуждестранни и някой наши частни фирми при положение че находищата са български! По време на управлението на (мутрата) Бойко Методиев Борисов правителството му официално открива рудника "Ада Тепе" в област Крумовград през 23.08.2019г. Едва през следващата година компанията "Дънди Прешъс Металс"(Dundee Precious Metals) цитирана от медии обявява рекордно количество злато добито от българските находища! Колко е загубила българската държава и българския народ от собствените си ресурси можем само да гадаем! Но едно е сигурно загубите от некадърното безстопанствено и престъпно управление са колосални, находищата ни изчерпаеми! Призовавам всички български граждани да потърсим колективно отговорност на тези който са причинили това огромно престъпление само и единствено така ще успеем да си върнем това което ни е заграбено!

https://money.bg/business/dundee-precious-metals-otchete-rekorden-dobiv-na-zlato-v-balgariya-prez-2020-g.html

https://www.economic.bg/bg/a/view/dundee-prodyljava-s-rekordnite-dobivi-na-zlato-v-bylgarija-121168


https://money.bg/business/dundee-precious-metals-s-rekorden-dobiv-na-zlato-sled-otvaryaneto-na-minata-v-krumovgrad.html



ВДИГАЙ СЕ НАРОДЕ! ДА СИ ВЪРНЕМ ЗЛАТОТО ЖИВОТА И ВЯРАТА В БЪДЕЩЕТО ! ! ! !













Ограбването на българско злато и стратегически ресурси продължава вече над 30 години!

Неговият пик е по време на правителствата на (мутрата) Бойко Борисов и ОП и (царя) Симеон Сакскобургготски !При правителството на Сакскобургготски  министрите му намаляват концесионната такса от нищожните 1.44% до унизително ниските и нищожни 0.75% от добитото количество руда! Ще припомня че рудата в българските находища е поликомпонентна и освен злато и мед съдържа десетки химични елементи и редки метали някой по скъпи от златото. Платина Паладии, Родии, Зеолити, и много други се подаряват на чуждестранни и някой наши частни фирми при положение че находищата са български! По време на управлението на (мутрата) Бойко Методиев Борисов правителството му официално открива рудника "Ада Тепе" в област Крумовград през 23.08.2019г. Едва през следващата година компанията "Дънди Прешъс Металс"(Dundee Precious Metals) цитирана от медии обявява рекордно количество злато добито от българските находища! Колко е загубила българската държава и българския народ от собствените си ресурси можем само да гадаем! Но едно е сигурно загубите от некадърното безстопанствено и престъпно управление са колосални, находищата ни изчерпаеми! Призовавам всички български граждани да потърсим колективно отговорност на тези който са причинили това огромно престъпление само и единствено така ще успеем да си върнем това което ни е заграбено!





ВДИГАЙ СЕ НАРОДЕ! ДА СИ ВЪРНЕМ ЗЛАТОТО ЖИВОТА, И ВЯРАТА В БЪДЕЩЕТО! https://www.youtube.com/watch?v=Kt3UNjdzBiA&t=98s&ab_channel=%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B5%D0%B2

ОГРАБВАНЕТО НА БЪЛГАРСКО ЗЛАТО ПРОДЪЛЖАВА НАД 30 ГОДИНИ!














Ограбването на българско злато и стратегически ресурси продължава вече над 30 години!

Неговият пик е по време на правителствата на (мутрата) Бойко Борисов и ОП и (царя) Симеон Сакскобургготски !При правителството на Сакскобургготски  министрите му намаляват концесионната такса от нищожните 1.44% до унизително ниските и нищожни 0.75% от добитото количество руда! Ще припомня че рудата в българските находища е поликомпонентна и освен злато и мед съдържа десетки химични елементи и редки метали някой по скъпи от златото. Платина Паладии, Родии, Зеолити, и много други се подаряват на чуждестранни и някой наши частни фирми при положение че находищата са български! По време на управлението на (мутрата) Бойко Методиев Борисов правителството му официално открива рудника "Ада Тепе" в област Крумовград през 23.08.2019г. Едва през следващата година компанията "Дънди Прешъс Металс"(Dundee Precious Metals) цитирана от медии обявява рекордно количество злато добито от българските находища! Колко е загубила българската държава и българския народ от собствените си ресурси можем само да гадаем! Но едно е сигурно загубите от некадърното безстопанствено и престъпно управление са колосални, находищата ни изчерпаеми! Призовавам всички български граждани да потърсим колективно отговорност на тези който са причинили това огромно престъпление само и единствено така ще успеем да си върнем това което ни е заграбено!

четвъртък, 10 октомври 2019 г.

Здравейте снимките който качвам не са от някой кратер на луната, това е един от най-големите рудници в Европа който е на територията на Република България - "Елаците Мед"!
Сами може да видите мащаба на рудодобивната дейност следователно и последиците за българската природа!
По този начин можем да си направим и още едно заключение и за други колониални фирми пуснати да копаят и знасят нашето злато като "Дънди Прешъс"
Представете си само какво са направили през годините "Дънди Прешъс Металс" под нашите планини за концесионна такса за държавата и народа под 2% от собствените ни ресурси за разлика от този кратер пораженията от тяхната дейност не са видими, народе!!!!!!!!!
Ето какво гласи българската конституция по този въпрос!
Чл. 18.
(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
От десетилетия и към момента собствените ни стратегически ресурси се експлоатират с концесионна такса по малко от 2% къде са останалите 98% който принадлежат на България и българския народ?









петък, 9 ноември 2018 г.

Вижте каква нищожна концесионна такса получава Българската държава от концесиите на собствените си ресурси!
Извадките са за няколко от фирми: "Болкан Минерал Енд Майнинг", "Асарел" и "Елаците"
Сами може да прецените търпи ли огромни финансови загуби Бъларския народ!

четвъртък, 26 април 2018 г.

КОЙ КАЗА, ЧЕ ЗЛАТОТО НЕ Е ВАЖНО


Репортаж на Васил Жечев излъчен в предаването "Аларма" на БНР, програма "Хр. Ботев" на 10. 07. 2013г. Водещ Ивайло Стефанов.

София от близо месец е във вихъра на протестите. Днес обаче ще обърнем поглед към един малко по-непопулярен протест, случващ се на метри от големия си събрат. Става дума за четвъртата подред демонстрация срещу концесионната такса и въобще срещу условията при които се ползват нашите златоносни залежи. Предните събития са били през сградата на канадската фирма Дънди Прешъс, която вече олицетворява като адресат гражданското недоволство, но днешния, а и както по всичко личи бъдещите ще бъдат пред министерство на енергетиката по изрична препоръка на Столично Кметство. Мнение споделят участници и активисти в демонстрацията срещу непрозрачната експлоатация на златоносни находища, като: Роман Кендеров, Здравка Славкова,Борислав Братоев и мн. др.



сряда, 1 март 2017 г.

БЪЛГАРИЯ СЕ УПРАВЛЯВА В КОНТРОЛИРАНА БЕДНОСТ МАНИПУЛАЦИЯ И ГРАБЕЖ НА РЕСУРСИ! ВРЕМЕ Е ДА СИ Я ВЪРНЕМ! Българският народ може да се откъсне от оковите на бедността, ако държавата погледне сериозно на полезните изкопаеми, намиращи се на наша територия. Това послание отправят двама известни български геолози – проф. Детелин Дачев и ст.н.с. I ст. Вълко Гергелчев. На база многогодишни проучвания Гергелчев твърди, че в недрата на България се крият огромни залежи от злато – много по-големи от всичко, което сме си представяли досега. Анализирайки сателитни снимки Дачев от своя страна счита, че залежите от природен газ и нефт в Черно море могат да се окажат вторите най-големи в Европа, съпоставими с норвежките.
Дотук с добрите новини. Двамата геолози са на мнение, че полезните изкопаеми на България днес се разграбват от чуждестранни компании, а избраната държавна политика на концесии не съответства на интересите на българския народ. Страната ни следвало сама да разработва подземните си богатства, а печалбите от тази дейност да се използват за увеличаване на пенсии и заплати. Разбира се, за да стане това възможно, на първо място е нужна сериозна промяна в законовата ни база – тоест политически консенсус. Необходими са и сериозни държавни инвестиции за проучване и експлоатация. Казано накратко, за да се възползваме от природните си богатства държавната икономическа политика трябва да се завърти на 180 градуса.
Учените подчертават, че споделят откритията си не за да укоряват правителствената политика, а за да помогнат на правителството да намери изход от икономическата криза. Предложението им за държавен контрол на стратегическите ресурси, макар и практика в страни като Бразилия и Франция, противоречи на българския икономически модел през последните 15 години. То звучи непривично в уши, свикнали да чуват, че държавата е лош стопанин и чуждестранният инвеститор е благодетел. Но в същото време обещанията са внушителни: според Гергелчев златните залежи в България като стойност надхвърлят 1 000 милиарда лева. Затова най-малкото си заслужава да се замислим: какво става с българските полезни изкопаеми? Каква е стратегията на държавата за тях?
Колко злато има в България
По време на тоталитарния режим българските подземни богатства са подценявани заради концепцията за национална специализация в рамките на СИВ, както и поради използваната несъвършена методика за оценка. Специално златото се третира като секретен въпрос; това днес продължава да пречи на обществото да си състави картина за златното ни богатство. Междувременно наследената тайнственост улеснява получаването на апетитни концесии на безценица.
Според Гергелчев, който е завеждал Секция „Благородни метали” в закрития при правителството на Иван Костов Институт по полезни изкопаеми, в България има 13 хил. тона злато. Нека си представим това количество: борсовата цена на една тройунция злато на 13.09.2012 г. е около 1735 долара. Килограм злато струва около 56 хил. долара. Съответно 13 хил. тона злато струват 1.1 трилиона лева по курс на деня. На настоящото си равнище цялата българска икономика би произвела подобна сума след 15 години.
Горното заключение е достатъчно красноречиво, за да няма нужда да пресмятаме борсовата стойност и на съдържащите се според Гергелчев само в Западния Балкан 340 хил. тона сребро. Всъщност прогнозите на учения за скритото под земята злато са още по-големи: новите геоложки разкрития според него вече говорят за наличието на 20 хил. тона у нас. Това е само жилно злато, а не разсейки.
Че България е златоносна страна напоследък се говори доста често. Най-новата публикация от 2012 г., посветена на златните ресурси на България, е на проф. Илия Балтов и доц. Иван Дончев. Обобщавайки резултатите от експлоатираните и перспективните находища, авторите стигат до числото 442 тона злато и 3930 тона сребро. Сред индустрията се е наложило мнението, че общите златни запаси на страната са 500 тона. Това е внушително количество – и все пак то е 40 пъти по-малко от оценката на Гергелчев. Кой е правият? Ще отговори времето и специализираната дискусия. Редно е да се отбележи, че изданието на Балтов и Дончев е финансирано от българската минна индустрия, която няма интерес в населението да се формират прекалено високи очаквания. Тя няма интерес да си припомняме и Конституцията: полезните изкопаеми са собственост на държавата.
Акционерно дружество България
Преди 1944 г. германците са разработвали четири златни мини в Родопите, посочва Гергелчев. Като се позовава на мемоари за онова време, геологът отбелязва, че само среброто от едната мина било достатъчно да се покрият разходите по добива; останалият метал бил чиста печалба. Дори при по-ниските оценки на Балтов и Дончев се вижда, че златодобивът е твърде привлекателен бизнес: при сегашните борсови цени на метала от българско злато и сребро в следващите 30 до 50 години според авторите могат да се очакват 22 млрд. долара приходи. Разходите по добива са изчислени на 8 млрд. долара.
Днес в минния бизнес се приема за верую, че държавата не трябва да организира мащабен добивен проект сама. Главният геолог на „Болкан Минерал енд Майнинг” инж. Данко Желев посочва: „Без чужди инвестиции държавата няма възможност да работи подземни богатства.” Според геолога държавата няма работа да влага пари в рискови проекти. Желев дава пример с инвестираните от компанията 8.1 млн. долара за проучване на 20 площи, в повечето от които не е намерено почти нищо.
Действително, рисковото финансиране не е типична дейност за днешната българска държава, но в интерес на истината посочената сума от 8.1 млн. долара на фона на държавния бюджет е незначителна. Нещо повече – България има традиции, или поне доскоро е имала, в разработката на полезни изкопаеми. Инж. Огнян Кованджийски, един от първите директори на златния рудник в Челопеч, си спомня: „В периода 1960 – 1990 г. правителството инвестираше годишно между 130 и 150 млн. долара в проучвания за полезни изкопаеми: както на рудни, така и на нефт и газ”. Общо в епохата на социализма в геоложки проучвания са вложени 5 млрд. долара. Именно тези народни пари позволиха на страната ни да създаде минна индустрия, в която беше предвидено да работят до 300 хил. души. Отрасълът беше приватизиран и заетостта драстично спадна.
„През последните 20 години младите ‘технократи’ не построиха никакви индустриални мощности, а напротив, разрушават ги с тъпия лозунг, че са наследство от комунизма”, възмущава се проф. Дачев. Той все пак има план как да се сдобием с техника и ресурси. Парите за превръщането на България в златна мина могат да се намерят в хвостохранилищата: в остатъчния продукт след извличането на металите от рудата. Ще помогне и отколешната грешка на българската минна индустрия да третира поликомпонентните руди като монокомпонентни. Само в стария хвост на Челопеч според Гергелчев има метали на стойност 7.75 млрд. лв. Милиарди се крият и в хвоста на Кремиковци и Медет. Що се касае до техниката и технологиите, решението според двамата учени е в създаването на Национална геоложка агенция, която да възроди високото ниво на българската геология.
Безценно бунище
Какво получава България от все по-ясно очертаващия се факт, че е страна, богата на природни ресурси? През последните години от концесионни такси в бюджета влизат около 50 млн. лв. годишно, което е приблизително 0.2% от държавните приходи. През 2010 г. най-голямата златна мина в Европа – в Челопеч, собственост на канадската „Дънди Прешъс Металс”, плати такса 6.6 млн. лв.. Наистина, според Алекс Нестор, директор „Корпоративни и външни отношения” в компанията, публичните ползи многократно надхвърлят концесионната такса. Паричният поток към държавата включва и корпоративен данък, данък върху доходите на заетите, социални и здравни осигуровки – в допълнение към милионите, давани за околна среда и социални програми.
Аргументите на минната индустрия са солидни: инвестициите са големи и рискови, а пазарът на метали е силно цикличен, така че размерът на концесионната такса е нормален. Но обективността изисква да отчетем, че в момента цените са рекордни, което не се отразява в ръст на публичните приходи от подземни богатства. Минните компании също така далеч не винаги са толкова добри стопани, колкото обичат да изтъкват. Да вземем отново за пример рудата от Челопеч. „Дънди” твърди, че извлича от нея само злато и мед и съответно плаща концесионна такса само за тези метали. Дори да е така, налице е сериозна загуба за обществото.
Разчети за съдържанието на компонентите в рудата, правени преди приватизацията, показват, че годишният добив на 1.1 млн. т. руда освен 5.25 тона злато и близо 17 хил. тона мед съдържа почти 12 хил. тона цинк и над 6 хил. тона олово, които не се таксуват. Обобщените от Гергелчев данни говорят и за 88 тона германий (при концентрация 80 гр./тон) – метал  с важно приложение в оптиката и електрониката. В света германият обикновено се извлича при разработване на находища на сребро, олово и мед – но не и у нас. Основен производител на метала е Китай. Китайската суровинна политика вдигна цените до над 1600 долара на килограм. Следователно с отработената руда на Челопеч (евентуално) се изхвърлят над 140 млн. долара само под формата на германий. Губят се също и значителни количества платина, паладий, галий и редица други елементи, твърди геологът. Борсовата стойност на нетаксуваните компоненти в рудата е почти съпоставима с тази на основните.
Както може да се очаква, „Дънди Прешъс Металс” има различна информация за елементите в полиметалната руда. Например съдържанието на германий според фирмата е не 80, а между 6.7 и 9.3 грама на тон. В официално писмо до Минно – геоложката камара от 2008 г. компанията заявява, че „няма абсолютно никаква възможност за обогатяването и извличането на никой от тези елементи под формата на минерален продукт с физически процес на обогатяване” – т.е. без използването на цианидна технология.
Офертата на Мефистофел
Така стигаме до въпрос, който явно е убягнал на геолозите, повдигнали дискусията за количеството и собствеността на природните богатства на България. Каква е цената – социална, екологична, икономическа – на превръщането на България в златна мина? Балтов и Дончев твърдят, че увеличаването на златодобива в България е уместно само с цианидни технологии. Но историята на златодобива в Румъния, а и в американския щат Монтана показва, че последиците от масовото използване на цианиди в мините могат да бъдат пагубни за здравето и околната среда. Решението е действително стратегическо, но не трябва да очакваме България да продължи да се радва на всички предимства на туризма и земеделието, ако се превърне в цианидна площадка, от която, по сметките на проф. Гергелчев, годишно ще добиваме 50 тона злато. В тази връзка екологът Даниел Попов отбелязва: Златица бе един от основните региони за едър рогат добитък в страната, преди добивът на мед и злато там стихийно да се разрасне. Не е „и – и”, а „или – или”.
„На всеки липсва нещо, то се знае. България от злато се нуждае”, да перифразираме Гьоте. Надали е случайно, че великият писател слага тези думи тъкмо в устата на Мефистофел, който във втората част на „Фауст” омагьосва младия император: „Ще имаш злато, колкото желаеш”. В момент на икономическа депресия съблазнително е да повярваш, че ще станеш богат за миг, без тежък труд – само да се наведеш и да вземеш „всичко, дето без хазаин лежи заровено в земята.” Но както е казал народът, не всичко, което блести, е злато. И не всичко, което е злато, е богатство.
Всъщност със сегашния модел на предимно чуждестранна собственост на мините увеличаването на златодобива няма да има особен ефект върху жизнения стандарт в България. Нито пък концесиите за добив на газ в Черно море ще намалят по-значително цената на горивата – нещо, което демонстрира съседна Румъния. Напротив, България ще затвърди очертаващата й се роля на ресурсен придатък на Европа. За производство на високотехнологични продукти от благородните и редкоземните ни метали дори не става дума; перспективите ни са само за по-голям износ на концентрат. Дори да е прав проф. Гергелчев когато твърди, че в България може да се крият до една трета от златните залежи на Европа, тъй като тук се пресичат два от големите златоносни пояси, формиращи „златен триъгълник”, това в крайна сметка може да се окаже национално проклятие. Известна теория в икономиката е „холандската болест”, според която страните с изобилни природни ресурси се „разболяват” от корупция, липса на иновации, разхищения.
Стратегически ресурс или борсова стока
И за това има лек, според Дачев и Гергелчев: да се издейства специална законова база за охрана на стратегическите ресурси на България. Златото и природният газ , както и редкоземните елементи, следва да се обявят за стратегически полезни изкопаеми и добивът им да се превърне в национален приоритет. Тази мащабна визия, която включва учредяване на силна национална геологическа агенция, в момента рязко контрастира с „дирекцийката” в МИЕТ. Но залогът според геолозите си заслужава усилията – стотици тонове злато и милиарди кубични метри природен газ.
Алекс Нестор е повече от скептичен: държавата чисто и просто е лош стопанин. Когато в средата на миналия век започва разработването на рудника в Челопеч, хвостохранилище няма; целият отпаден продукт от мината е изливан в реката. А тогавашният металургичен комбинат „Георги Дамянов” изхвърля през комина си арсен в най-отровната му форма. Държавата е отговорна за тежките екологични поражения в този регион. „Ако погледнете сега „Аурубис”, „Челопеч”, „Елаците” – ние работим за възстановяване на околната среда. Ние гледаме на минния бизнес балансирано, да има баланс между индустрия и природа. Минната индустрия през последните 20 години не е това, което е била преди”, твърди Нестор. Сега минните компании са „отговорни корпоративни граждани на България”.
И все пак: макар че природните изкопаеми са държавно богатство, приходите от тях са приватизирани. Населението и бюджетът по никакъв начин не усещат рекордните цени на суровините. А развитието на минната индустрия в България подозрително прилича на сценария, описван от противниците на неолиберализма: първата задача на всяко неолиберално управление е подземните богатства на „завладяната” страна да бъдат предоставени на конкретни сътрудничещи фамилии. Следват комуналните услуги – електричество, ВиК, комуникации, железници. Жителите на уж демократичните държави в крайна сметка стават заложници на Големия капитал, намерил удачна нова форма на колониалните си стремежи.
Природните ресурси и по-специално редките елементи, за които България днес не получава нито стотинка, с времето ще стават все по-важни и оскъдни. Трябва да се съгласим, че държавата нехае, когато те се изхвърлят като отпадък; тя няма стратегически подход към тях. Налага се и заключението, че сегашната форма на концесиониране не защитава в достатъчна степен обществения интерес.

събота, 24 септември 2016 г.

В България има злато за 1 трилион ѝ 100 милиарда долара!А има ли българи който да си го поискат!?

В България всяка година се извлича средно по 100 тона злато. Което ни прави втората държава в Европа по добив на злато. Нашето правителство обаче има сключени концесионни сделки с Америка ,от които 98% от това злато или иначе казано 98 тона отиват в Америка и само 2% тоест 2 тона остават за нас Българите. Трябва да се развалят концесионните сделки с Америка и българското злато да си остане тук при нас. По този начин ще започне да се развива икономиката и България стъпваме една голяма крачка напред!!! Само за справка - днес в държави като Германия държавата получава около 30% от добитото злато, а България получава символичния 1%. Когато бяхме с Русия, преди 1989г. руснаците проучват няколко десетки златни находища и получавахме 50% от добито. Германий е рядък елемент и много скъп - 1 920 000 $ за тон. "Дънди прешъс металс" са добили само от мина "Челопеч" за 2011г. и 2012г. 146,8 тона германий.Това количество е почти равно на добива на германий за целия свят, който е към 85 тона за една година, а "Дънди прешъс металс" цялото това количество добива само в мина "Челопеч" без да платят нито стотинка. Това се крие зад неизгодната концесия за добив на злато! Освен безумно ниската цена на концесията за злато и неплатения германий там се добиват и още 18 скъпи елемента!До кога ще газим вода и ще ходим гладни?! Учените подчертават, че споделят откритията си не за да укоряват правителствената политика, а за да помогнат на правителството да намери изход от икономическата криза. Предложението им за държавен контрол на стратегическите ресурси, макар и практика в страни като Бразилия и Франция, противоречи на българския икономически модел през последните 15 години. То звучи непривично в уши, свикнали да чуват, че държавата е лош стопанин и чуждестранният инвеститор е благодетел. Но в същото време обещанията са внушителни: според Гергелчев златните залежи в България като стойност надхвърлят 1 000 милиарда лева. Затова най-малкото си заслужава да се замислим: какво става с българските полезни изкопаеми? Каква е стратегията на държавата за тях? По време на тоталитарния режим българските подземни богатства са подценявани заради концепцията за национална специализация в рамките на СИВ, както и поради използваната несъвършена методика за оценка. Специално златото се третира като секретен въпрос; това днес продължава да пречи на обществото да си състави картина за златното ни богатство. Междувременно наследената тайнственост улеснява получаването на апетитни концесии на безценица. Никоя държава – дори и колониалните народи, не позволяват да се изнася добитото злато. Фирмите го добиват, а държавата им го плаща в долари. В тях остават и допълнителните метали и елементи, които получават. При нас обаче е обратно – „Дънди“ плаща жълти стотинки и дори не преработва благородния метал у нас. Само България позволява на канадската компания да изнася златния концентрат и описаните по-горе редки метали в Намибия, и в Канада.
Първата концесия след 1990 г. е дадена на смесено българо-ирландско дружество, в което държавата е имала около 30% участие. Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с „Дънди прешъс“, в който концесионната такса е в размер на 1, 5% от годишния добив на злато и мед. През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява тази такса от 1, 5% на 0, 75%. Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.
1640 пъти по-ниска концесионна такса обявяват канадците. За десетилетие България е загубила около 50 млрд. лв. от неизгодни договори за концесии на злато, сребро, мед и други ценни и редки метали. Чл 18 от Българската конституция гласи: Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. Всички правителства след 1989 година погазват конституцията като раздават на безценица ресурси който принадлежат на всички! Време е това да се прекрати! Ако вие от Шоуто на Слави сте на същото мнение повдигайте темата във всяко едно предаване защото мотивите за не разкриване на концесионните договори от страна на държавата са недостатъчен обществен интерес! Истината както може да предположите е съвсем друга. Платените медии крият умишлено тази информация от десетилетия по този начин българския народ се държи в неведение и контролирана бедност при положение че в недрата ни има ресурси за милиарди който са наши!



четвъртък, 22 септември 2016 г.

ПЛЕВНЕЛИЕВ БЕЗРОДЕН ПРЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ


Вижте какъв подлец сме имали за президент!Човек който е съдействал за ограбването на държава ни с всички сили, човек който трябва да бъде съден за държавна измяна!

сряда, 21 септември 2016 г.

НА ПРЕДАТЕЛИТЕ ЧАС ПО СКОРО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАБРАНИ ДА ГОВОРЯТ ОТ НАШЕ ИМЕ ВРЕМЕ Е ДА СИ ВЪРНЕМ ДЪРЖАВАТА ОТ ЛАПИТЕ НА ТАЗИ СГАН !!!!

На предателите като повечето персони в политическата система час по скоро трябва да се забрани да говорят от името на народа на България!Важните въпроси трябва да се решават с референдум! Не трябва да си даваме златните залежи на колониални фирми с концесионна такса 1.5% от добитото количество руда!

вторник, 6 септември 2016 г.

БЪЛГАРИЯ Е БОГАТА НА ЗЛАТО! ТЕ НЕ ИСКАТ ДА ЗНАЕТЕ ТОВА!!!!



 Според прогнози на геолози-специалисти България е втората държава след Полша в целия Европейски съюз по абсолютна стойност в добива на мед и трета, след Финландия и Швеция, по наличие на златни запаси.

Повече от десет години добивът на злато и благородни метали е в ръцете на чуждестранни компании, които източват националното богатство от България и сякаш този факт не прави впечатление на никое от последните четири правителства. Те управляват държавата от името на българския народ и го приспиват със сладки приказки, докато през границите ни изтичат тонове злато, сребро и всякакви цветни и редки метали.

Приспиват ни със сладки приказки от рода на България 2020, Европа 2020, превъзнасят евроблагодеянията от по няколко милиона като някакви несметни богатства и едва ли не като израз на специално отношение на Брюксел към нас, българите. В същото време тихомълком, под акомпанимента на тази приспивна песен

Огромни количества метали за стотици милиарди изтичат към по-богатата част от планетата
В Челопеч – едно от най-богатите находища на медно-златни руди в Европа, има 42 химични елемента. Не веднъж е ставало дума за приватизацията на големите индустриални предприятия. Този процес на смяна на собствеността у нас бе наложен шоково и под външен натиск.

Германий е рядък елемент и много скъп - 1 920 000 $ за тон. "Дънди прешъс металс" са добили само от мина "Челопеч" за 2011г. и 2012г. 146,8 тона германий.
Това количество е почти равно на добива на германий за целия свят, който е към 85 тона за една година, а "Дънди прешъс металс" цялото това количество добива само в мина "Челопеч" без да платят нито стотинка. Това се крие зад неизгодната концесия за добив на злато! Освен безумно ниската цена на концесията за злато и неплатения германий там се добиват и още 18 скъпи елемента!
До кога ще газим вода и ще ходим гладни?!                                                                                                                                                                                                                                                                    
Милиарди долари изнася „Дънди Прешъс Метълс“ чрез добива на злато и други ценни елементи от недрата на нашата земя. А подземните ни богатства са общонародна, а не частна собственост. Така пише в Конституцията на Р. България: “Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.”
За да си го представим картинно – пари, колкото за един АЕЦ. Срещу какво?
Правителството на Костов договоря концесията срещу 6 милиона долара, за да прехвърли мината в частни ръце срещу скандалните 1.5% от печалбата, които по царско време падат на 0.75%. За справка: дори най-изостаналите африкански държави вземат от конкистадорите 50 % от стойността на златото си, за да им позволят да ги дупчат и тровят. Схемата е чудовищна. Дори по цени на БНБ концесионерът изкарва много повече от 200 милиона годишно от подземното богатство на Родината ни. И така година след година. От България ежедневно се отмъкват злато, уран, германий, сребро, платина…
Ежедневно! Грабителството на държавата и народа ни не се прекратява от нито едно правителство! Източник: http://www.24hgold.com . /Кликнете на снимката за голям размер/

„Болкан Минерал енд Майнинг“, дъщерна фирма на канадската „Дънди Прешъс Майнинг“, добива 794 000 тройунции, или близо 25 тона благороден метал от хълма Ада тепе. Като изчислим, че в момента тройунция струва близо 2 472 лева, по фиксинга на БНБ, излиза, че “Дънди“ ще спечели близо 2 милиарда лева от българското злато.
През февруари 2011 г. правителството даде на “Дънди“ 30-годишна концесия за крумовградското находище. Концесионната такса е нищожна – от 1,5% до 4,5%. Очакваният добив само на находището Ада тепе е 25 тона. Така “Дънди“ прибира 2 милиарда лева, а държавата – нищожните 20-50 милиона.
Както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона (не само от злато), през 1985 г. са намалени до 57 млн. тона, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. В тези 30 млн. тона руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово, цинк, германий, селен, телур, сребро, галий, антимон, бисмут, талий, платина и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на „Дънди“ от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия.
А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. тона руда за година от находището в Челопеч. Далаверата със златото ни започва още от времето на Иван Костов.
Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с „Дънди прешъс“, в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато и мед.
През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски, Лидия Шулева намалява тази такса от 1,5% на 0,75%. Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.
През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания „Дънди“, който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато и мед е 5,735 млрд. долара.
Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 700 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго – при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара.
За 2006 г. – по стари цени на металите, посочени от „Дънди“ – те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175,7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара.
Но към 12 март 2007 г. „Дънди“ се коригират – те обявяват, че печалбата им ще е 581,3 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса.
През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6,698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7,5% концесионна такса, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката.
На фона на тези цифри Нона Караджова преди една година похвали инвестициите, които „Дънди“ правят. Както показват фактите, всички управляващи са забъркани около аферата Дънди – четири правителства премълчават  истината за разграбването на България.
Какво по-силно доказателство, че системата на управление в България е не ефективна. При всичките правителства системата генерира корупция. Костов, Сакскобуготски, Станишев. 
Борисов през годините подариха за стотинки не само златните находища но и всичко, което може да се продаде или откровенно да се открадне. Системата на държавно управление в България ражда, култивира и умножава корупцията без значение коя партия управлява. В случая не са виновни партиите, защото която и партия да е на власт тя ако не е била досега – тя ще се корумпира. Трябва да търсим лек за причината за болестта, а не за симптомите. Причината е системата!

Изнасянето на Българско злато и загубите за милиарди! част 1 и 2


Правителството на Иван Костов закрива националната геоложка служба и подписва първите концесионни договори с чужди колониални фирми с унизителни за България концесионни такси от порядъка на 1.5% от добитото количество злато и мед.Договорите са само за тези 2 метала до като рудата ни е поликомпонентна и съдържа десетки химични елементи някой от тях по реди и скъпи от златото като: платина, паладии, родии, германии, кадмии, и много други.Към днешна дата колониалните фирми се поддържат от марионетните правителства на прехода и олигархични структури представящи се за т.нар едър бизнес който не са нищо повече от проводник на всякакви чужди интереси но не и българските!Според Чл.18 от конституцията всички ресурси трябва да се управляват в интерес на обществото!Недопустимо е в 21 век да се ограбват ресурси надхвърлящи няколко пъти брутния вътрешен продукт на една държава а населението и да живее в контролирана бедност!


БЪЛГАРИЯ Е БОГАТА НА ЗЛАТО

Сметната палата доказа, че написаното от 19 минути за
многомилиардните свръхпечалби от златодобив у нас на канадската компания Дънди
прешъс не са мит. Тя взема по милиард лева на година, а отчислява на държавата
по 10 млн. (1,5% срещу 38% такса в Румъния, 30% в Сиера Леоне и 70% в Куба),
защото така е направен 30-годишния й договор от кабинета Костов през 1999 г.
Ето и целия доклад, изваден от Медиапул. За трите години на одита – от
2011 г. до 2013 г., канадската компания концесионер „Дънди Прешъс“ е добила
край Челопеч 5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759
тона, на злато – 18,8 тона, а на сребро – 42,99 тона.

Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. долара, на златото –
939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара. Общата сума на добива е над
1,5 млрд. долара, става ясно от доклада на Сметната палата.
От тази сума под формата на концесионно възнаграждение в
бюджета са влезли около 23 млн. долара (1,5%) или около 34 млн. лв. за периода
2011 – 2013 г. Отделно община Челопеч е получила 14,7 млн. лв., а община Чавдар
– 1,7 млн. лв.
За същия период реализираните инвестиции от концесионера са
в размер над 187,5 млн. долара.
Одиторите: Държавата сама си е виновна
Ако обаче държавата не беше анексирала концесионния договор
през 2000 г. и не беше променила закона през 2008 г., парите можеха да са много
повече, излиза от констатациите.
Договорът за концесия на добив на мед, злато и сребро от
находището в Челопеч е сключен през 1999 г. за срок от 30 години.
Концесионният контракт е променян 4 пъти
До 2009 г. контрактът е променян с четири допълнителни
споразумения, като още с първото – през 2000 г., министърът на икономиката да
се променят изискванията към концесионера, без правителството предварително да
е дало съгласието си за това.
„В резултат от предоговарянето значително са намалени
средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за
първия период на концесията (съответно от 37 млн. долара на 8 млн. долара и от
9,6 на 1,4 млн. долара), променен е и срокът за изпълнение на мероприятията по
тях от 5 на 3 години. Така българската държава се лишава от договорени
инвестиции в общ размер над 37 млн. долара“, посочват от палатата.
Одиторите, които са прочели кореспонденцията между
министерството на икономиката и концесионера по онова време – ирландската група
„Наван“, твърдят, че основните мотиви за промяната било разминаването между поетите
ангажименти за инвестиции по договора за концесия между държавата и държавната
компания „Челопеч“ ЕАД през 1999 г. и договора за приватизация на „Челопеч“ ЕАД
от „Наван Бългериън Майнинг“, сключен месец по-късно.
В концесионния договор размерът на инвестициите за първия
петгодишен период е бил 37 136 000 долара, а в приватизационния – 18 217 105
долара. Разликата е заради новата концепция на „Наван Челопеч“ АД за развитие
на рудника, според която при усвояване на находището в дълбочина не е необходима
промяна на технологичната система на разработване.
През 2002 г. концесията е пред провал
Впоследствие, през 2002 г., ирланската група „Наван“ фалира
и пред риска от провал на концесията държавата избира да облекчи канадския
инвеститор „Дънди Прешъс Металс“, който е готов да финансира концесионера, като
за пореден път смекчи концесионните условия.
Заради новата ситуация и други обективни проблеми като
неблагоприятния минераложки състав на рудата, дължащ се на високо съдържание на
арсен и сяра и на ниска извлекаемост на полезни компоненти (82% за медта и само
55% за златото) в сравнение със световните стандарти, а също и заради ниската
цена на медта на международните пазари през онези години новият инвеститор иска
пълно освобождаване от плащане на концесионно възнаграждение за пет години – от
2006 до 2010 г. вкл., както и минимална инвестиционна програма за целия период
на концесията в размер на 100 млн. долара.
В крайна сметка през 2004 г. кабинетът на Сакскобургготски
се съгласява на намаляване на концесионното възнаграждение на 50% за период от
7 години и реализиране на минимална инвестиционна програма за 5-годишен период
в размер на 18 млн. долара.
Станишев договаря по-високо възнаграждение
Впоследствие, в средата на 2008 г. кабинетът на Станишев
прекроява концесионния договор за трети път, като вдига концесионното
възнаграждение отново до 100%. Договаря се и значително увеличение на
концесионното възнаграждение – от 1,5% от стойността на металите в добитите
подземни богатства (мед, злато и сребро), колкото е била таксата дотогава, до
2%-8% от стойността (в зависимост от приходите от продажби) след изграждането
на нова инсталация за производство на метали, която „Дънди“ възнамерява да
построи. Идеята е компанията да не изнася концентрат, а преработени метали,
което е много по-доходоносно.
Държавата губи милиони след решение на съда
След жалба на неправителствени организации обаче съдът
отменя оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта и той
пропада.Поради отмяна от ВАС на решението по ОВОС инвестиционния
проект не стартира и не са постигнати основни цели на споразумението –
изграждането на инсталация за производство на метали, заплащането от
концесионера на значително по-високо концесионно възнаграждение, постигане на
по-висок положителен фискален ефект за държавата и общините, модернизиране на
производството и др.“, изтъкват от Сметната палата.
Кабинетът на Станишев обаче нанася удар върху приходите за
фиска от златната мина през лятото на 2008 г., като променя Закона за
подземните богатства.
Нов удар върху концесията през 2008 г.
По договор „Дънди“ трябва да плаща на държавата годишна
сума, равняваща се на 1,5 на сто от стойността на металите (мед, злато и
сребро) в добитите количества руда. През 2007 г. методиката за определяне на концесионното
възнаграждение е променена и процентният му размер се обвързва с рентабилността
на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството.
През 2008 г. обаче парламентът гласува концесионерите по
сключени концесионни договори да запазват правата и задълженията си при
условията на сключените договори до изтичане на срока им.
„С въведената разпоредба на практика законодателят поставя в
неравностойно положение концесионерите по сключени договори преди и след 2008
г. относно размера на дължимото концесионно възнаграждение при еднакви други
условия. При запазването на процентния размер – от 1,5 на сто, без обвързване с
рентабилността на дейността на концесионера“, посочват от Сметната палата.
След 2011 г. контролът е формален
От 2011 г. до 2013 г. контролът върху концесията е бил
неефективен, е заключението на Сметната палата. За него са отговорни четирима
министри – Трайчо Трайков (ГЕРБ), Делян Добрев (ГЕРБ), Асен Василев (служебен)
и Драгомир Стойнев (БСП).
За трите години са били планирани три проверки на място от
икономическото министерство. В констативните протоколи от първите две проверки
– през 2011 и 2012 г., когато министри са били Трайчо Трайков и Делян Добрев,
обаче липсва описание на посетените обекти, посочват от Сметната палата. В
същото време в протокола от 2013 г. (по времето на Асен Василев) има подробно
описание на посетените на място обекти и проверените дейности.
Одиторите допускат, че през 2011 г. и 2012 г. всъщност не са
правени каквито и да било проверки на място. Според палатата има риск от
формализирането на контролните функции на икономическото министерство и от
ненавременно констатиране на неизпълнения по договора за концесията.
Чиновници взимали по 270 лв. на ден, за да контролират себе
си
На всичкото отгоре се оказва, че Комисията по контрола на
концесиите, която е създадена във ведомството, се състои от експертите, които
всъщност трябва да контролира. Одиторите са разкрили, че служителите на МИ,
които са извършили фиктивните проверки през 2011 и 2012 г., са и същите, които
са участвали в Комисията по контрола, която би трябвало да ги надзирава.
На всичкото отгоре за абсурдните си превъплъщения на
контролиран и контролиращ едновременно чиновниците от икономическото ведомство
са получавали по една минимална работна заплата възнаграждение (270 лв.) за
всяко заседание на Комисията по контрола. Това е ставало благодарение на
заповед на Трайко Трайков от април 2011 г. Абсурдната практика е прекратена
едва през ноември 2012 г. след административната реформа на Симеон Дянков.
Риск от загуба на банковите гаранции
Оказва се още, че икономическото ведомство няма подходяща
система за съхранение на банковите гаранции, поради което има риск въпросните
документи да се загубят.
Обществеността пък няма как да следи концесията, защото се
оказва, че данните в публичния Национален концесионен регистър са изключително
неактуални и на практика той не се попълва коректно.
„Осъществяваният текущ контрол в МИЕ се оценява като
преимуществено документален, независимо от мястото на неговото извършване. В
по-голямата си част контролът се основава на подадените от концесионера данни,
което не гарантира тяхната достоверност и е предпоставка за формално изпълнение
на контролните функции и води до недостатъчна ефективност от извършването му“,
се посочва в доклада на Сметната палата.
„Дънди“ не лъже за златото
Концесионерът „Дънди Прешъс“ не лъже за съдържанието на
злато, сребро и мед в рудата, която добива, става ясно от възложена проверка на
икономическото министерство. През 2013 г. ведомството е възложило на външна
лаборатория – „Евротест-Контрол” ЕАД, да сравни точността на представяните
данни от концесионера по отношение на съдържанието на металите. Заключението е,
че няма статистически значими разлики в анализите на лабораторията на „Евротест-Контрол”
ЕАД и останалите лаборатории, в т. ч. и лабораториите на „Дънди Прешъс Металс
Челопеч” ЕАД, става ясно още от доклада на Сметната палата.

БЪЪЛГАРИЯ Е БОГАТА НА ЗЛАТО!

Българската държава е богата на злато за съжаление по време на управлението на Иван Костов националната геоложка служба е закрита и започва колониално ограбване на ресурсите ни от чужди фирми със скандално ниски концесионни такси!Несравнимо е изнасят се ресурси за милиарди от държавата ни а по договор получаваме под 2 % от собствените си стратегически ресурси!Това е недопустимо и трябва да се прекрати незабавно!